Начало > Новини > Ще спасят ли развиващите се пазари световната икономика

Ще спасят ли развиващите се пазари световната икономика


През последните две години индустриалните страни преживяха жестока дестабилизация на финансите. Сега се борят с нарастващи държавни дългове и високите равнища на безработица. В същото време развиващите се икономики, някога възприемани като много по-уязвими, са забележително устойчиви. С растеж, възстановяващ нивата си отпреди 2008 г., Китай, Индия и Бразилия са движеща сила на днешната глобална икономика.

Високият растеж и финансовата стабилност в тези икономики улесняват приспособителния процес, пред който са изправени индустриалните страни. Но този растеж е в значително дългосрочно измерение. Ако се следва сегашният модел,

световната икономика ще се преобрази трайно

Няма да измине и  десетилетие, преди делът на развиващите се страни в глобалния брутен вътрешен продукт да надхвърли 50%, измерено в пазарни цени. Важно е обаче да се знае дали тази фаза на растеж ще е трайна. Отговорът е от две части. Едната зависи от способността на развиващите се страни да управляват собствения си успех, а другата е свързана със степента, до която световната икономика може да се справи с този успех.Отговорът на първия въпрос е обещаващ, но на втория – не.

Докато все още могат да се възползват от мащабите на догонващия растеж, развиващите се икономики трябва да предприемат продължителни, бързи и понякога трудни структурни промени заедно с

паралелен процес на реформа и институционално изграждане

В последните години важните страни от групата постигнаха забележителни успехи в усвояването на прагматични и адаптивни практики. Вероятно е това да продължи.

Ако правителствата запазят тази посока, трябва да очакваме постепенно заздравяване на факторите за вътрешен растеж в тези страни, подкрепен и от разрастваща се средна класа. Комбинирано с по-големи обеми търговия помежду им, бъдещето на развиващите се икономики ще е по-слабо зависимо от търсенето в индустриализираните страни. И все пак не напълно самостоятелно.

От значение са и разпределението и растежът. Развиващите се страни все още трябва да овладяват нарастващото вътрешно напрежение, което е отражение на растящата неадекватност на доходите и неравния достъп до основни услуги.

Провал на този етап би извадил от релси силите, движещи местния и регионалния растеж. Това можем да разберем по-добре сега, когато проблемите на разпределението заемат все по-челни позиции в дневния ред на развиващите се страни.

Докато техните икономики могат да се справят със забавянето в индустриалните страни, по-голямото предизвикателство е във финансовия сектор. Сегашните ниски лихвени проценти предизвикват наводнение от финансови потоци към тях, повишавайки

риска от инфлация и балони при активите

Тези рискове са реални. За щастие няколко от тези икономики все още могат да разчитат на финансови амортисьори. Навлизайки в кризата от 2008-2009 г. със стабилни изходни параметри  (мащабни резерви, бюджетни и излишъци и силно капитализирани банки), те определено не са близо до изчерпването на фискалната и финансовата си гъвкавост и на капацитета си да отговорят на бъдещи шокове.

Като цяло развиващите се икономики са в добра позиция да продължат да направляват успешно един свят, разклатен от кризите в индустриалните страни. И все пак отново не напълно самостоятелно. Благоприятният изход изисква от индустриалните страни да приемат тяхната увеличаваща се сила и популярност. Рисковете тук са значителни и загатват за голям брой потенциални проблеми.

Потокът от знание, финанси и технология, който поддържа стабилния висок растеж в развиващите се икономики, е силно свързан с отворена, базираща се на правила и глобализирана икономика. Само че тази глобална конструкция е под натиска на упорито високите нива на безработица и финансови колебания в напредналите държави.

В резултат отвореността на пазарите на индустриализираните страни не може да бъде приемана за даденост. Политическите обсъждания стават все по-местни и все по-стеснени, докато стремежът към колективност в световните интереси все по-трудно намира трибуна.

Тези предизвикателства ще се разраснат в следващите години. Тогава ще дойде и въпросът за световните институции и управление.

Да управляваш растящи и все по-сложни транснационални взаимовръзки ще е много по-голямо предизвикателство.

Свят на високи скорости, обърнат с краката нагоре, изисква умело глобално ръководство

както и реформи (вече закъснели), които да дадат на развиващите се икономики адекватен глас и представителство в международните институции. При отсъствието на такива промени световната икономика може да премине от една криза в друга без твърда ръка на кормилото, която да установява посоката като цяло. Резултатът ще е това, което икономистите наричат „равновесието на Наш“ (Nash equilibria) – серия от неоптимални и привидно координирани изходи.
Развиващите се страни ще бъдат призвани да играят по-голяма роля в световната икономика, която ще е под знака на проточено оздравяване на индустриалните. Ако зависи само от собствените им механизми, ще се справят с тази задача. Но глобалната среда не е вакуум и способността им да осигурят смазката за растежа в напредналите ще е функция на желанието за конструктивна промяна на световната икономика от оперативен управленски ъгъл. Нека се надяваме, че тези въпроси ще получат нужното внимание.

Мохамед Ел-Ериан е главен изпълнителен директор на PIMCO и автор на бестселъра „Когато пазарите се сблъскват“ (When Markets Collide). Майкъл Спенс е нобелов лауреат по икономика и председател на Комисията по растеж и развитие към Световната банка. Анализът е предоставен от Project Syndicate.

Категории:Новини
  1. Все още няма коментари.
  1. No trackbacks yet.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: