Начало > Новини > Соцаристокрацията – новата власт в Китай

Соцаристокрацията – новата власт в Китай


Те може да изглеждат любезни, прилежни, елегантни или небрежни, но поколението млади мъже и жени, които се издигат към властта в Китай, има две общи неща – перфектно родословие и много пари.

Те са новото поколение на „партийните принцове“, които наследяват властта и богатството на техните родители, аристокрацията на комунистическата система.

Влиянието им се усеща навсякъде. И докато все повече работници стачкуват за по-високо заплащане, негодуванието от тази привилегирована група в обществото расте още повече.

Официално проучване на китайски учени разкри неотдавна, че 91% от китайските граждани с доходи над 10 млн. паунда (около 12 млн. евро), тоест 2932 от 3220 души, са деца на високопоставени официални представители.

Правителството опроверга данните като „фалшификация“ и наказа четири вестника за това, че са ги публикували. Медиите са строго инструктирани да не споменават отрочетата на партийната върхушка, които забогатяха под знамето на социализма.

В челото на списъка е

синът на Вън Цзябао, „народния“ министър-председател на Китай. Вън Юнсун, известен сред американските си приятели като „Уинстън“, е председател на компанията за търговия с ценни книжа „Ню Хорайзън Кепитъл“, която събра около 1 млрд. долара от частни инвеститори за сделки по проекти, подкрепяни от държавата.

Тук е и Ху Хайфън, син на идеологически тесногръдия китайски президент Ху Цзинтао. Той внезапно изчезна от полезрението на обществото след скандал в Намибия, където бе започнато антикорупционно разследване при какви обстоятелства фирмата „Нъктек“, на която Хайфън е шеф, е спечелила договор за 34 млн. паунда (около 41 млн. евро) в африканската държава.

Сделката в Намибия повдигна въпроси в китайски интернет сайтове на какво се дължи поразителният успех на компанията в продажбата на скенери за откриване на течни експлозиви за всички летища в Китай. Цензорите незабавно забраниха на търсачките да връщат резултати, съдържащи името на Хайфън, Намибия и „Нъктек“. Междувременно Хайфън зае академична длъжност в Университета „Цинхуа“.

Мао Синюй, 39-годишният внук на Мао Цзедун, се изкачи бързо по военната стълбица, като миналата година стана генерал-майор – най-младият в Китайската народноосвободителна армия.

И за да не си помисли някой, че традицията в Китай е сексистка,

местните коментатори са направили списък и на жените, които са се издигнали с помощта на партийните си връзки.

Ван Бао Бао, дипломиралата се в САЩ дама от хайлайфа и дизайнер на луксозни бижута, е дъщеря на министър на външната търговия и внучка на вицепремиера Ван Ли.

В списъка е и бизнесдамата Ли Сяолин, дъщеря на маоисткия премиер Ли Пън, който подкрепи изпращането на танкове на площад „Тянанмън“. 21 години след това паметно събитие, чиито юбилей бе отбелязан с вълнуващи митинги в Хонконг на 4 юни, щерката на Ли е станала известна като „кралицата на китайската електроиндустрия“.

Любим проект на нейния баща е спорния язовир „Трите клисури“, който си остава най-големият проект за ВЕЦ в историята. Така че издигането на Сяолин до главен мениджър на „Чайна пауър интернешънъл дивелъпмънт“ може би е чисто съвпадение. Тя заяви публично, че успехът й няма нищо общо с нейния баща, а се дължи на собствената й упорита работа и решителност. Ли, чиито предполагаеми дневници за събитията на площад „Тянанмън“ бяха обнародвани наскоро, почти не се появява напоследък и никога не е коментирал с какво се занимават децата му.

Бо Силай, шефът на партията в Чунцин, който е известен с акциите си против бандитизма и корупцията, успя да изпрати сина си Бо Гуагуа в колежа „Хароу“ в Англия. Сега синът е студент в „Оксфорд“.

Политическото съперничество не се оказва пречка за подялба на плячката.

Когато президентът Цзян Цзъмин предаде властта на Ху Цзинтао, това не засегна по никакъв начин кариерата на сина му Мянхън като инвеститор в доминирания от държавата телекомуникационен пазар.

По същия начин Чжу Жунцзи, бившият премиер, който веднъж се оплака, че не разполага с достатъчно куршуми за да се справи с подкупните чиновници, гледаше как сина му Лъвин Чжу се превръща в мултимилионер и инвестиционен банкер на подкрепяна от държавата фирма.

Говори се, че 12-те най-големи компании за недвижими имоти в Китай се контролират от деца на високопоставени служители. Същото важи и за 85% от доходоносния бизнес с тол-таксите по магистралите.

Ян Цзихън, бивш журналист от агенция „Синхуа“, приписва възхода на новите принцове на едно забележително изказване на партийния старейшина Чън Юн отпреди 20 години. „Нека ни наследят нашите собствени деца, – казал Чън. – Те поне няма да ни предадат.“

Майкъл Шеридан, в. „Таймс“
Категории:Новини
  1. Няма коментари.
  1. No trackbacks yet.

Вашият коментар