Начало > Новини > Китай става световен научен лидер до 2020 г.

Китай става световен научен лидер до 2020 г.


Китай е регистрирал изключително силен ръст на научните изследвания през последните три десетилетия и не възнамерява да забавя този темп, сочи проучване на „Томсън Ройтерс“, осъществено по поръчка на в. „Файненшъл таймс“. Според директора за оценка на изследователската работа в агенцията Джонатан Адамс по брой публикувани оригинални статии в научни списания Китай вече е на второ място след САЩ и ако продължи да се развива по същия начин, до 2020 г. ще бъде най-големият „производител“ на научни знания в света.

Проучването на „Томсън Ройтерс“, които индексират 10 500 специализирани научни списания от целия свят, анализира най-вече развитието на четири ключови държави – Китай, Индия, Бразилия и Русия, през последните 30 години. Китай далеч е изпреварил всички останали, като за периода е увеличил 64 пъти броя на статиите и разработките, дело на китайци, публикувани в специализирани научни издания. Далекоизточната държава е особено силна в химията и материалните науки.

„Китай е далеч напред пред останалите и се движи напълно самостоятелно“, казва Джеймс Уилсън, директор по научната политика към Кралското общество в Лондон. „Освен това научното развитие на страната надхвърля и най-високите очаквания отпреди 4-5 години, докато в същото време Индия се движи доста по-бавно и изглежда, че е пропуснала възможността да стане световен лидер.“ Отзивите за научните качества на разработките, дело на китайци, остават смесени, но качеството им постоянно се подобрява, признава Адамс. Голям плюс е фактът, че все повече китайски проучвания се извършват съвместно с учени от други страни, а почти 9% от статиите с произход Китай имат и американски съавтори.

Сериозни усилия в научната сфера полага и Бразилия, най-вече с сферата на селското стопанство и науките за живота. Ако през 1981 г. научният продукт на страната е бил едва една седма от този на Индия, през 2008 г. изоставането вече е почти наваксано. Само преди 20 години пък в навечерието на разпада си СССР беше истинска научна суперсила и произвеждаше повече научни изследвания от Китай, Индия и Бразилия, взети заедно. Днешна Русия е бледа сянка на това минало „величие“, а науката в страната продължава да запада.

Според Джеймс Уилсдън, директор по научната политика на Кралското общество в Лондон, три фактора движат китайските изследвания. Първият са огромните държавни инвестиции, като финансирането далеч надхвърля нивото на инфлацията, на всички нива на системата – от основните училища до докторантските програми. Вторият е огромният поток знания от базовата наука към тази с търговско приложение. Третият е ефикасният и гъвкав начин, по който Китай използва потенциала и опита на огромната си научна диаспора в Северна Америка и Европа, като същевременно започва да изкушава учени на среден етап от кариерата си да работят част от годината в родината си.

Подобно на Китай Индия също разполага с огромна диаспора, а много висококвалифицирани индийци се връщат в родината си, но повечето влизат в бизнеса, а не в науката, сочи проучването. „В Индия връзката между високотехнологичните компании и местната изследователска база е изключително слаба“, казва Уилсдън. „Дори и индийските техонологични институти, които са най-високо в системата, се затрудняват, когато им се налага да набират висококвалифицирани служители.“ Своеобразен симптом за това е слабото представяне на Индия при сравняване на международните университетски стандарти. Класация за Азия за 2009 г., подготвена от консултантската компания в сферата на висшето образование QS, поставя чак на 30-о място, най-напред от всички индийски университети, Технологичния институт в Бомбай. За сравнение – сред първите 30 има 10 университета от Китай и Хонконг.

Категории:Новини
  1. Все още няма коментари.
  1. No trackbacks yet.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: